Интервю на Събка Дякова-Чехович с Христина Панджаридис

Интервю на Събка Дякова-Чехович с Христина Панджаридис
10.06.2014 (1817)

Интервю на Събка Дякова-Чехович, психолог и писател, с Христина Панджаридис - по повод представянето на най-новата й книга "Ничия" в Пловдив, на 6 юни от 18ч в Тракарт център.

Книгата е издание на ИК "Жанет 45" и ще бъде представена от Начо Христосков и Събка Дякова-Чехович!

Христина Панджаридис е българска писателка, живееща във Франция. Завършила е журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като редактор на вестник в гр. Елин Пелин, където е родена. Сътрудничила е с журналистически материали на много издания. Пише хайку и разкази. Печелила е втора награда за хумористичен разказ на тема „Криза“ в конкурса "Каунь 2010" (Хасково); има две отличени хайку в Петия и Шести национален конкурс за хайку. Публикува във в. "Литературен вестник", сп. "Знаци", "Литературни балкани", "Пламък" и др. През юли 2011 изд. „Сиела“ публикува романа „Ярост“, написан в съавторство с Димитър Стоянов. Откъс от романа на руски език е публикуван във февруарския брой на международния литературно-публицистичен вестник "Интелигент" – Москва. Кореспондент на списание "Световете" във Страсбург, Франция, където живее. Христина Панджаридис е от авторите, които се проявяват в полюсни жанрове - от най-късия, хайку, до романа "Ярост" (2011 г.), написан в съавторство. През 2012 година е обявена за най-добър автор на кратка проза на Медийната група на международните литературно-публицистични вестници "Интелигент" - Русия.

Интервю

- Здравей Христина, първият въпрос ще го плагиатствам от теб - този, с който започваш интервютата си в блога ти "Книголюбие": Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин.

- Едно непораснало дете, което въпреки гафовете на политиците продължава да вярва в чудеса. С малко приятели, но с отворено сърце. Скръндза - щом се отнася до времето ми за книгите.

- Христина, писането е неизменна част от твоята биография - още от раннна детска възраст. Да бъдеш писател - ероятно е една от детските ти мечти?

- Нали няма да се изненадаш, ако си призная, че като ученичка ме привличаше психологията и даже кандидаствах за тази специалност. Не ме приеха и така по-добрите ми резултати ме отведоха към журналистиката. От дете пиша и мечтаех животът ми да е свързан с писането.

- Живееш във Франция, твориш на български. Мислиш ли на двата езика? Какво ти дава това?

- Всеки език е обогатяване, надзъртане в друга посока. Случва се да мисля и на френски, но французойка не съм станала, ако ми правиш такива намеци. Привързана съм към България и развързването е мисия невъзможна.

- Твориш в полюсни жанрове – от хайку, до роман. Кой жанр е твоят, къде се усещаш най-себе си?

- Има дни, в които съм необичайно енергична и други, когато пейзажът ми е нарисуван с мудност. Различна съм и интересна дори за себе си. Ако трябва да се определям – май в разказите се чувствам най-добре, най ми пасват на желанието бързо да разкажа една история.

- Първият ти роман - "Ярост“ е написан в съавторство с писателя Димитър Стоянов. Как протича творческият процес в тандем?

- Накратко и без пози - трудно. Всичко зависи от характерите на двамата пишещи и все пак аз лично не бих повторила подобен експеримент.

- Да бъдеш "ничия" част от търсенето на себе си ли е?

- Чрез писането колкото и да не иска човек си сваля „опаковката“ и остава поразголен пред другите. Аз съм се намерила, но често пътя ми пресичат хора, които са на кръстопът и такива срещи ме провокират.

- Въпреки трагизма, романа "Ничия“ е много поетичен роман. Така ли усещаш живота?

- Животът е като две ръце - има и от рая, има и от ада. Без поезия и розови очила понякога светът наподобява пустиня. Обожавам изгревите - зареждат ме с оптимизъм.

- Героинята на новият ти роман "Ничия“ е българка, живееща в чужбина - Испания, както и ти самата, както и други герои от романа и разказите ти. Какъв е българина, живеещ в чужбина, според теб?

- Какъвто си е в родината, такъв е и по света. Най-непоносими са онези сънародници, които хем са недоволни от България, роптаят срещу страната, където живеят сега и негативизмът им е неразбираем и нелогичен. Предпочитам самотата пред общуването с тях. Ако добавим и факта, че не четат книги - какво да ни свързва?

- С каква нагласа очакваш предстоящото си идване в България?

- С нетърпение и радост. С изключение на представянията на романа ми в Елин Пелин, навсякъде ще се срещна с непознати хора, с които само сме си писали. Чувствам се като Алиса в страната на чудесата.

- Твоето послание към читателите?

- В Пловдив не съм идвала от студентските си години. Жадна съм да разгледам града и да се видя очи в очи с много хора. Пловдив за мен винаги е излъчвал свой аромат и атмосфера.
Бъдете здрави! Четете книги - хем е психотерапия, хем е забавление, спасява ви от неподходяща компания и е повод да станем приятели.

Статията е публикувана в сайта europlovdiv.com