Синдромът Силна жена

Синдромът Силна жена
07.03.2014 (7713)

"Искам той да е много силен, да ме обича, да ме защитава, да се грижи за мен..." - Всички сме писали такива желания в пубертетните си лексикончета и сме ги споделяли в многобройните разговори с приятелки преди да срещнем - него, мечтания - и чрез тази среща да видим себе си в нова светлина. Какво стана обаче, Нали уж той трябваше да ни закриля, защитава и дава сигурността, която ни е необходима - емоционална, финансова и социална - за нас и децата ни? Какво стана, какво се обърка, та в даден момент АЗ - ЖЕНАТА, съм глава на семейството, доказвам се в работата, плащам сметките в дома и сметките в ресторанта, експертно познавам щандовете в Бриколаж и съм на "ти" с всички ремонтни дейности по колата и дома? Той казва: "ти можеш...", "за жените е по-лесно...", "на теб ти върви..." и с това лека-полека се отърсва от нелеките семейни отговорности и удобно заживява под силното женско рамо, което може всичко (също като неговата мама). Какво стана? Къде сбъркахме - в мечтите, очакванията, моделите - или просто нямахме късмет да срещнем силния и вместо това възпитахме в себе си този, така мечтан за него мъжки характер? Вживели сме се в ролята на Силната жена, неусетно и несъзнателно, разбира се, и никой не ще да повярва, че не ни е лесно, понякога не издържаме, но дори крясъците в тези случаи са ни простени, защото Силната жена може всичко, дори това да бъде кучка.

Как се справя Силната жена?

Ирена, 45 годишна, младолика и вечно усмихната, енергично размахваща ножици и сешоар над главата ми, казва: "Всички твърдяха, че съм силна жена и ще се справя, но аз не мислех за себе си така, напротив – чувствах се самотна, слаба и безпомощна. Разведена и с куп отговорности на главата – дъщеря ми, училището и, домът, работата, сметките... вечно бях толкова уморена и толкова стегната да свърша всичко добре, че изобщо не мислех каква съм. Едва сега – когато имам собствен салон и дъщеря ми се ожени, си казвам: "Да, – успях, справих се,браво на мен!" Не ми беше никак лесно сама, но си е струвало: сега се радвам на живота и вярвам, че всичко хубаво ми предстои".

Маня, 32 годишна: бяга като маратонец по пътеката във фитнеса, после вдига щанги като олимпиец, но те са нищо в сравнение с тежеста на отговорностите, които носи в живото си – пет годишните близнаци, малкия си бизнес, следване задочно и съпруг, който често е без работа, без самочувствие, без настроение... Задъхано говори: "Знам, че мога... знам, че ще се справя..., жал ми е за него..., само да не ми пречи...с всичко ще се справя, ще успея!" и продължава безкрайният си крос на все по-висока скорост.

Надя, 49 години (наборка), дългогодишно и щастливо женена , вечно забързана да спази графика си от бизнес срещи, семейни ангажименти и такива свързани с дрес-кода – маникюр, фризьор и козметик – гонеща цели и сключваща сделки. Възхищавам и се: умна, делова, красива, успяваща, силна! На чаша вино, обаче, с отчаяна носталгия, тя направо проплаква мечтата от пубертетното дневничета: "Искам най-накрая той да ме поеме, да ме обгрижва, да бъда само любовница и любима жена! Уморих се вече, уморих се да правя всичко мъжко". След минути обаче, цялата засиява, когато ми обяснява новия си проект и въодушевено вдигаме наздравица за успеха му.

Аз, Събка, преди 15 години чух от малкия си син следната историйка от детската градина: след сдърпване, някакво детенце го заплашило: "Ще кажа на татко да дойде и да те набие!", а моят малък герой безстрашно му се изрепчил: "Ти знаеш ли колко е силна моята майка, бе! Тя вдига гирички и е най-силната майка на света и ще победи твоя татко!!!" Слава богу, до двубой с онзи татко не се стигна, нито пък с някой друг. Какво направих ли? – промених само мястото на фитнеса – зарязах къщния фитнес и поех към обществения и не съм го напускала до днес. Защото зная, че трябва АЗ да се грижа за себе си добре – да съм силна физически и психически – за да мога да преодолявам трудностите в живота. И до днес вдигам гирички, и до днес синовете ми се хвалят с мен, но вече не заради това.
Детските приказки с принцове, които ни спасяват от зли хора и с нецелунати жабоци, които ние спасяваме от злата им участ, намериха своето продължение в пубертетните ни дневничета, но тотално се разбиха в действителността. Поехме много неща, които са нетипични за поколението на нашите майки: печелим парите си, следваме мечтите си, държим на личната си свобода, избираме патньора си за секс и дори обсъждаме с приятелки мъжкото му достойнство. Мечтаем да се приютим под силното мъжко рамо, а в действителност показваме колко добре се чувстваме със своята независимост.
Търсихме силния мъж в него, а намерихме Силната жена в себе си. Понякога ни натежава, уморяваме се, чувстваме се дори прецакани. Но няма място за умора и вайкане, животът е една безкрайна игра и ако си в отбора на силните, значи това е твоят отбор и ще играеш в него докрай – без вайкане, без оплакване и самосъжаление! Това не отива на лицето ти, а никой грим не може да разкраси посърнало лице.
Сложи червило на най-прекрасната усмивка в огледалото – твоята, прости се с пубертетното мислене и продължавай напред в играта, твоята игра – на Силната жена!

Събка Дякова-Чехович, психолог, писател, автор на книгата "Фитнес за женската душа"