Мода на депресия

Мода на депресия
04.03.2014 (2149)

"В депресия съм ..." е израз, който често чувам от клиентите при първата ни среща в кабинета ми. И най-често, в края на сеанса се оказва, че не е така.

Според моето око на психолог, самодиагнозата "в депресия съм" достига до масови размери, сякаш има някаква негласна мода на това. Да бъдеш стресиран, а после депресиран се е превърнало едва ли не норма за живота на съвременния градски човек.

Съдейки по неумолимата статистика, това явно е доста добре за фармацевтичната промишленост: продажбата на антидепресанти от 2008 г. е нараснала с цели 25% и продължава да расте! Ще припомня, че тази година се свързва с началото на финансовата криза, но тя ли е виновна за това масово явление? А дали тези цифри ще спаднат след преминаването на тази буря? Съмнявам се. Нещо повече - убедена съм че, продажбите в този сектор ще продължават да растат. Ще доуточня - аз не съм против антидепресантите като лечебно средство, но съм против масовото им вкарване в ежедневието като единствен начин за преодоляване на вътрешните ни конфликти в кризисни моменти. Причините за това са много и опират най-вече до финансови печалби за някого, но не по тази обширна и болезнена тема ще пиша сега.

Темата е за депресията, която си докарваме чрез самовнушение.

В живота на всеки един от нас, изначално е предписана порция страдание, това е факт. Пръв Зигмунд Фройд формулира идеята за присъщата на всички ни базисна тревожност, доразвита от плеяда психолози след него. Така е - без него не може - то, страданието - физическо и психическо е съпътстваща част от нашия растеж. Страхове, несигурност, вина, апатия, гняв, ревност, тъга, зависимост от хора или вещества са емоции, които фигурират в биографиите на всеки от нас. През различни етапи от живота си и при различни обстоятелства изпадаме в така нареченото емоционално дъно. Парадокс е, че точно тези състояния отбягваме и най-не искаме, но точно те дават тласък на личностното ни развитие, или както Фридрих Ницше прекрасно го е формулирал: "Всяко нещо, което не ни убива, ни прави по-силни". Каквото и да правим не можем да подминем трудните етапи в живота си. Децата ни - също, колкото и да се стараем да им е по-леко.

Ключов е въпросът: как преминаваме през тези кризисни периоди?
Това, че преживяваме труден етап не означава, че сме в депресия. Лошо настроение, апатия, негативни мисли, умора и спадане на жизнения тонус са едни от симптомите на диагнозата депресия, но са и нормални преживявания при тежки житейски ситуации.

Много е лесно обаче, а и средата доста ни помага в това, да си внушим депресия и за дълго да останем в тази позиция, идеално вписвайки в общия негативен психологически климат. Ето как се получава на практика: ако на въпроса: "Как си?" отговора е: "Чудесно!", то този отговор не се приема за истински и не предразполага към по-нататъшен разговор. Става безинтересен, а човекът със статус "чудесното" изглежда нереален, надут и неосъзнато застрашителен в своето благополучие. Различно изглеждат нещата с отговора: "Ох, налегнала ме е една депресия ...". Той дава благодатна почва за взаимно навиване на пружината "стрес, депресия, зле съм". Диагнозата вече е самопоставена, остава само да се отиде в нечии кабинет, за да бъде потвърдена. Зависи от кабинета и специалиста. От кабинет на психиатър се излиза с рецепта за антидепресанти, от кабинет на психолога - със замисляне, или поне това се очаква и от двете посещения.

Когато сам си си внушил депресия, не е много трудно да попаднеш на специалист, който ще я приеме за факт. За съжаление.
Всяка наша стъпка е въпрос на избор и решения, дори това, дали да бъдем или не депресирани. Депресията се превръща в приемливо извинение за всичките ни неудачи, неуспехи и пречка да погледнем на тях като на ключови моменти от нашето израстване. Стоварваме всичко върху нея - тя, тя тя е виновна за всичко!
Не прекалявам ли, не съм ли крайна? Дори и да е така, то последствията от моето прекаляване, са несравними с последиците от прекаляването на модата "в депресия съм".

Наскоро чух шест годишна сладурана да казва, че е в "предучилищна депресия". Каза го съвсем сериозно и още преди да успея да се усмихна психотерапевтично, майка и още по-сериозно добави, че и тя преживява същата депресия "по майчински".

Ето за това говоря - за масовизацията на понятието депресия, което неминуемо ни прави депресивни. А поводи можем да намерим винаги. Ето един, съвсем актуален: зима е, денят е мрачен и студен, а сметките за ток - все по-смазващи ... идеален фон за депресия, нали?

Събка Дякова-Чехович,
Психолог и писател, автор на книгата "Фитнес за женската душа"

www.harmonia-center.com