Килограми, самочувствие и сексапил

Килограми, самочувствие и сексапил
20.01.2014 (1730)

"Мъжете се лъжат, ако си мислят, че те са на първо място в списъка ни от желания. Най-голямото желание на една жена е да бъде слаба и стройна, да яде каквото и харесва и колкото и харесва и пак да е слаба и стройна".

Това го каза Джеси - усмихната, чаровна, сладко-пищна блондинка в бурния отрязък на живота между 30 и 40 години.

Бяхме само женска компания - двадесетсет жени на различна възраст, килограми и телосложение, и поводът за сбирката беше женски - орисвахме малката Илина. Естественно, на такова събиране и темите бяха типично женски: децата, раждането, килограмите ни, диети, отслабване и разбира се, мъжете - бивши, сегашни и мечтани бъдещи. На фона на претрупаната с изкусителни деликатеси маса, разговора за килограми и диети звучеше абстрактно и още повече затвърди убедеността ни в правотата на Джеси: "Да - искаме да ядем на воля, от всички тези вкусотии и пак да сме слаби!". Така е. Това искаме: да сме леки, стройни, гъвкави, подвижни, с дълги като от реклама на депилатоар крака и плосък корем, какъвто никога не сме имали, защото така се чувстваме готини - без излишни килограми, със самочувствие и сексапил! И наред с това - да не се лишаваме от удоволствие на храната, което нека си признаем - понякога, наред с алкохола се явява най-лесно достъпният антидепресант. Особенно шоколада, от всякакъв вид - млечен, черен, с ядки, с плодове и какви ли не още съблазнители в него - в безкомпромисната опаковка от 100 гр. и поне веднъж дневно, не по-малко! Това искаме!

Но защо това не се удава на всички ни? Защо тази мечтана комбинация от двойно удоволствие: добър външен вид плюс задоволен добър апетит, е недостижима за повечето от нас? - "Заради метаболизма и гените!" - така авторитетно казват лекарите и сякаш с това ни обричат на вечните мъки на раздвоението между тези две удоволствия.

Като психолог обаче, аз търся отговора другаде и го откривам във формулирания от З.Фройд /през 1920г./ "принцип на удоволствието". Целият ни психичен живот - съзнателен и безсъзнателен - е подчинен на този принцип: удоволствието е определящ и водещ мотив в нашия психичен живот. Всяко наше намерение, действие или бездействие, са мотивирани от този принцип. Отнесен към въпроса за комбинацията между хубавото ядене и хубавите килограми, принципът на удоволствието ни дава отговор защо е толкова трудна тази комбинация: заради битката която водят помежду си. Естественно, надмощие взема този акт, който е наситен с повече от психичната енергия на удоволствието.

Гладна ли съм, наистина ли ми е вкусно, или с яденето просто искам да променя начина по който се чувствам? - тговорът на този въпрос може и да не спре вълчия ни апетит, но поне ще ни даде обяснение за него. Защото, прекомерното хранене - особенно когато не подбираме храната - в психичен план се явява компенсаторен акт за наваксване на дефицити в емоционалния ни живот. Или казано по-простичко: когато сме "кофти" и "на дъното" - обезсърчени, обезверени и с лошо самочувствие - посягаме към храната, за да се почувстваме по-добре. Чрез удоволствието от храната компенсираме неудовлетворението, което изпитваме в този момент от живота си.

Защо обръщаме толкова много внимание на килограмите, размерите и формите си като фактор за добро самочувствие? - Медиците отговорят обобщително: "заради здравето!" и ни засипват с таблици за здравословни телесни мерки, които неистово да гоним. Но в случая - здрави, но дебели според тези таблици - здравето се явява абстрактно понятие проради простия факт, че ние имаме усет само за болест, не за здраве. Отговорът на психоанализата (начело с Фройд) на този въприс е: заради Ерос - сексуалният ни нагон, който е водещ в стремежа ни към удоволствие. Не разбирайте погрешно мен и колегите ми психолози , когато говорим за сексуалния нагон. В психичен план сексуалният нагон не е коитус, желание за безкрайни оргазми или съвокупление за продължение на рода. Те са само негово физическо проявление. В психичен план, Ерос-нагона е извор на жизнената ни енергия, инстинкта за съмосъхранение, творчеството и развитието. Той е в постоянно единоборство с другия основен наш нагон Танатос - нагона на деструкцията, саморазрушението и в крайна сметка - смъртта. Вечният ни стремеж да бъдем по-добри, по-красиви, по-можещи и изобщо "по-по-най" е дълбоко подъзнателно мотивиран от Ерос-нагона. Желанието ни да сме физически атрактивни според общоприетите стандарти на културата, в която живеем е подсъзнателно мотивирано от същия този сексуалния нагон. Това ни прави социално приемливи и сексуално атрактивни, т.е. сексапилни.

Не искаме ли да бъдем слаби заради всичко това? Не изтърпяваме ли мъките по отслабването пак заради това - Негово Величество Сексапила? Живеем в култура, която поставя сексапила на пиедестал и пряко го обвързва с всичко - жизненост, здраве, самочувствие, влияние над другия пол и самочувствие сред своя. Защото, сексапила продава, всичко продава (дефинирано от Едуард Бърнейс - племенник на Фройд). Отвсякъде сме бомбардирани с рекламни клипове и снимки с анорексични манекенки, безсрамно подвеждащи фотошоп плакати и параноични съвети за "идеално тегло", "плосъм корем", "божествена фигура" други подобни. И ние им вярваме. За да бъдем като всички, забравяме да бъдем, да открием себе си. Подлагаме тялото си на какви ли не мъчения - диети, глад, липосукция, неистов спорт - за да имаме повече сексапил и повече самочувствие като крайна цел.

Но нека не забравяме, че стремежът ни да променим формата - тялото, е само един от начините да променим съдържанието - самочувствието.

Самочувствието - това е удоволствието да бъдеш себе си, това е най-голямото удоволствие. От там идва сексапила. Самочувствието е състояние на духа. И за разлика от метаболизма и гените, то не е наследственно, а се изработва. Всеки сам за себе си - с наднормени килограми или чрез борбата с тях, с помощ на психолог или без, бавно и трудно, цял живот. Така е - няма нищо лесно.

Ако сме съгласни с мнението на Джеси, това означава, че правилно сме поставили своите приоритети: нашето самочувствие, равнозначно на удоволствието да бъдем себе си – с или без наднорменни килограми, с голям или малък апетит – е първостепенно по важност. Всичко останало е след това, и мъжете дори.

Събка Дякова-Чехович
Психолог, писател, автор на книгата "Фитнес за женската душа"