Женският Свети Валентин срещу мъжкия Трифон Зарезан
За мъжкото и женско мислене
Аз съм от поколението, което дори в най-активните си любовни години, не празнуваше Св. Валентин. Просто ние не знаехме за него. Много добре помня, как научих за съществуването изобщо на такъв празник - от книга на Джон Ъпдайк, мисля че беше "Ожени се за мен". Важно уточнение - това беше през 80-те години на миналия век - дълбок комунизъм, в който никакви религиозни празници, а още по-малко любовно-католически, нямаха място.
Сега вече и децата в детската градина знаят кой е Св. Валентин, а моите синове купуват на приятелките си плюшено мече, сърце и ли не зная какъв още кичозен атрибут, символизиращ този празник.
Няма нищо по-добро от празниците, но не така мислеше моят стар приятел Ицо, когато вчера ми се жалваше, че не харесва и не иска да го празнува този Св. Валентин, и това е то! Ицо има млада жена - двадесет години по-млада, израснала със сценария на розовия Св. Валентин и всички придобивки на новото време. Този сценарий, моят приятел Ицо вече трета поредна година все не може да напише както трябва и самата мисъл, че отново трябва да се напъва, го изпълваше с яд. Голям яд, които поливаше с вино.
Пиша това, не за да подавам пикантни подробности от една интересна връзка, а защото тази приятелска среща, провокира в мен психолога.
В психологически контекст, отношението към този празник и режисираното му празнуване, представя две кардинално различни гледни точки - женската и мъжката. Мъжката и женската психика са два съвсем различни психични апарата, различно протичащи мисловни процеси и различен начин на преработка на емоциите. Няма по-добро или по-лошо - просто сме различни. Мъжът мисли еднопистово - само за едно нещо, концентрирано, рационално-логически, линейно, тук и сега, концентрира се върху удоволствието на момента. Женското мислене е многопистово - ние мислим за много неща едновременно, отнасяме се във времето назад и напред, и трудно съумяваме да се концентрираме върху тук и сега. Тези разлики много ясно проличават в начина, по който възприемаме и прекрасния празник Св. Валентин.
Мъжът мисли: "Не ми е нужен специален ден и повод, за да показвам любовта си". Приготовленията го уморяват, очакванията го подтискат, ритуалите му навяват досада. Жената обаче е на съвсем друго мнение: "Ако на Св. Валентин не покаже, че ме обича, то значи, че не ме обича" и цяла година може да остане сърдита, и да му натяква за кофти изкарания според нея, празник. Така се е случило с моя приятел Ицо. Мисля, че в тази битка надделява женският тип мислене, щедро подкрепен от цялата търговска и комерсиална култура като цяло, предаваща на този иначе хубав празник розова сладникавост.
Католическият Св. Валентин съвпада с винарския Трифон Зарезан, което е повод за двойна радост, съпроводена с купони и разбира се - полемики кой, кой празник уважава повече. Няма спор - Трифон Зарезан е мъжкият празник - зарязването на лозата, поливането й с вино, наздравиците за късмет и берекет прилягат по-по на мъжката душа, отколкото писането на валентинки. За това, мъжете предпочитат да празнуват Трифон Зарезан, а жените - Св. Валентин.
Психологическите различия между мъжете и жените са неоспорим факт и нека да не правим от това драми като моя приятел Ицо, а да се опитаме да намерим баланса в тези толкова хубави празници. Да осъзнаем различията помежду ни и да ги приемем е едно добро начало. А ако се вслушаме в пожеланията си и се постараем да ги изпълним, е вече крачка напред към едни наистина щастливи празници.
Пожелавам на жените да бъдат влюбени повече в мъжете си, отколкото в Св. Валентин, да ги уважават и да разбират мъжките им странности.
Пожелавам на онези мъже, които ще празнуват Трифон Зарезан и ще зарязват лозите, да не зарязват жената до себе си и да обичат женските й странности не по-малко от виното.
Наздраве!
Събка Дякова-Чехович,
Психолог, писател, автор на книгата "Фитнес за женската душа"